Асоциация ИНТЕГРО

От 17 до 20 юли членове и доброволци на асоциация „Интегро” (България), сдружение „Едром” (Турция) и сдружение „ГОРД” взеха участие в обучение за интегрирано и стратегическо планиране. Работната среща се проведе в град Одрин (Турция). Основната цел на семинара бе да подпомогне процесите на интегрирано планиране на дейността и организационното развитие чрез внедряването на съвременни методи за резултативно-ориентирано планиране на дейността на трите организации. По време на обучението трите организации си направиха структурирана организационна самооценка и направиха примерен план за организационното си развитие. Обучителят Йордан Танковски показа на участниците в обучението не само как да овладеят нови методи за организационно-управленска диагностика и планиране, но и да реализират съвместно в реални екипни условия конкретни стъпки по прегледа на управленските практики и организационните системи, изготвянето на стратегическа план, рамка на годишен план за дейност, подходи и определяне на показателите за ефективно изпълнение на плановете. В периода на обучението домакините от ЕДРОМ се грижеха за програмата на гостите си след края на работния ден. Първата вечер гостите от България имах официална вечеря със трима от заместник-областните управители на Одрин, на която се дискутираха опитите на трите организации, развитието им и моментното им състояние. Следващата вечер, за да засилят културният диалог, домакините организираха посещение в ромската махала в Одрин, където представителите на „Интегро” и ГОРД общуваха с местните на ромски и пиха турски чай. В последния и предпоследния ден участниците в семинара успяха да научат какво означават понятията подход и цел, и как да ги реализират. След това им беше възложена задача да дефинират един проблем в своите общности. Проблем, който те частично или изцяло могат да разрешат. Треньорът Танковски показа на участниците как да си разработят план за действие и как да формулират изреченията и понятията си, за да станат по-ясни на донорите и целевите си групи. След края на семинара участниците взеха решение, че в близко бъдеще ще разработят трансграничен проект, който да засили интеркултурния диалог и да доразвие на практика наученото на семинара.

В рамките на международната кампания на ЕРГО „Типични роми…!?”, целяща да се засили гласа на ромите и да се насърчи положителният им имидж, на 30.03.2010г в Разградската Регионална библиотека „Професор Боян Пенев” съвместно с Асоциация Интегро и библиотеката бе представена лирична вечер пред обществеността. Поетесите Радосвета Миркова, Донка Василева и журналистът- писател Димитър Петров рецитираха стихове на известни ромски писатели като Усин Керим, Сали Ибрахим и Асен Мерков. Публиката бе очарована. След което свои стихове чете ромът поет Севим Палаузов от град Ветово, който вече е издал две стихосбирки и му предстои да издаде трета. Литературно дружество „Дели орман” подкрепи изцяло идеята за етнопоезията, като представи свои творби от  Али Бонджук, Мустафа Чете и Ибрахим Зекериев.

На 16 март, като част от кампанията „Типични роми…?” на ЕРГО - европейска мрежа на ромските   организации от местно ниво, бе организирана кръгла маса на тема „Ролята на професионалната журналистика в изграждането на едно общество за всичко”. Форумът се състоя в Информационния център на ЕС в София и бе открит от Георги Лозанов - експерт по медии и журналистика На срещата бяха обсъждани въпросите за дискриминацията срещу ромите, социалното им изключване и ролята журналистиката и медиите в процеса на ромската интеграция. По време на срещата Лилия Макавеева, председател на ЕРГО, сподели, че е необходимо да се променят не само условията за живот на ромите, но и стереотипите за тях да се разчупят. Георги Лозанов обясни на срещата каква трябва да бъде ролята на журналистика в целия процес на ромското включване. Според него процесът за интеграция в България е катастрофален. „Може би е необходимо да си зададем въпроса от къде идват проблемите, възпрепятстващи процеса на интеграция. Те са свързани с трудностите на модернизацията на българското общество. Ромското включване е процес, при който трябва да има взаимодействие между двете страни. А не процес на чакане за интегриране. Извън малцинствата, държавата също има отговорност, както гражданските общества и медиите. Социалните процеси, в повечето случаи, се задвижват от влиянието на медиите. Има три основни начина, които могат да допринесат за промяната на хода на процеса на интеграция - ритуализация, генерализация и представителност на ромите  в българските медии.

На кръглата маса Алексей Пампоров, социолог от Институт Отворено Общество, представи изследване за това в кои медии попадат най-често ромите и как те са представяни.

Андрей Слабаков и Цонко Цонев, кмет на Каварна, говориха за ролята на гражданското общество и професионалното отношение на институциите у нас към наболелия проблем. Преди края на срещата бяха обявени и резултатите от конкурса „Най-предразположен кмет за работа и диалог по проблемите на ромите”. За „Най-предразположен кмет на община за работа по проблемите на ромите” бе избран Цонко Цонев, а за „Най-предразположен кмет на район за работа по проблемите на ромите” бе избрана Антоанета Апостолова, кмет на столичния район „Слатина”.

Между 5-6 май се проведе обменно посещение между ромски жени активистки от сдружение „ЕДРОМ”, Турция и жените от майчин център „Майчина грижа”, гр. Разград. Домакини на събитието бяха жените от майчиния център в Разград. Срещата е част инициативата „Засилване гласа на ромите”, която е част от програмата на международната мрежа на ромските организации на местното ниво ERGO (European Roma Grassroots Organizations), която в България е представлявана от Асоциация Интегро.

По време на обменното посещение жените от майчиния център споделиха опита си в работа с ромски жени от местните нива. Освен говориха и за практическия си опита в управлението на центъра, подходите за работа, срещаните трудности и начините за преодоляването им.

Жените от България отправиха и конкретни препоръки към колегите си от Турция, които планират да разкрият Център за работа с ромски жени в гр. Одрин.

„Не бива да се копира едно към едно съществуващият модел в България. Концепцията на центъра който ще бъде разкрит в гр. Одрин, трябва да бъде съобразен с местната специфика”, беше основният съвет на българската страна.

В края на срещата жените от България и Турция обсъдиха възможностите за провеждане на общи мероприятия и взеха решение да организират заедно международна кампания през 2011 г. Тепърва предстои изясняване и обсъждане на идеята.

И Вие можете да подпишете това писмо от тук.

ДО ГОСПОЖА ВИКТОРИЯ ПОЛИТОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА БТВ`
ДО ГОСПОЖА ЛЮБА РИЗОВА, ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА „НОВИНИ И АКТУАЛНИ ПРЕДАВАНИЯ” В БТВ
ДО ГОСПОЖА АННА ТОДОРОВА, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОДУЦЕНТ НА „ТАЗИ СУТРИН” ПО БТВ
ДО ГОСПОЖА АННА ЦОЛОВА, ВОДЕЩ НА ПРЕДАВАНЕТО „ТАЗИ СУТРИН” ПО БТВ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПОЛИТОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО РИЗОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТОДОРОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦОЛОВА,
Ние сме група от роми, провокирани да напишат настоящото писмо от поредицата предавания в сутрешното предаване на БТВ „Тази сутрин”, разглеждащи теми, свързани с ромската общност, сред които за така наречените „Ранни женитби” и „Истинските проблеми на ромите у нас”. Пишем писмото със смесени чувства, защото се опасяваме, че попадайки в „обектива” на водещата Анна Цолова, ще трябва да понесем негативното й отношение, което тя изразява от екрана към ромите. Но поемаме този риск, защото силно сме притеснени, че в предаванията на г-жа Цолова съществува тенденция за последователно и систематично затвърждаване на негативните стереотипи за ромите.
В хода на воденето на предавнията си, пряко, чрез въпроси и изказани мнения или непряко, чрез интонация и жестове, г-жа Цолова генерализира и внушава на зрителите си колко безперспективна и непоправима е ромската общност, как ромите не искат да се образоват, как избягват да поемат отговорности. Това силно повлиява широката зрителска аудитория на телевизията, което е видно и от изключително негативните коментари по адрес на ромите, напарвени след всяко предаване, посветено на ромска тема. За да се уверите в това, което казваме, посетете собствената си интернет-страница и вижте коментарите, направени, например, след предаванията от 19.02. и 22.02. 2010.
Най-лошото е, че ние, ромите, изпитваме това отношение и директно върху себе си – много често, след предавания, в което сте показали безотговорни роми -родители, ние всички сме заставени да се чувстваме виновни заради тях, защото хората, които познаваме директно ни казват: „Вие, ромите сте безотговорни и не се грижете за децата си! Вие само се оплаквате, че сте дискриминирани и чакате на държавата!”. А представяте ли си как се чувстваме, когато телевизията отразява новини за роми, които са откраднали или убили, защото тогава в очите на обществото всички роми ставаме „крадци” и „убийци”?
Искаме да стане ясно, че ние не отричаме важността на проблемите, които г-жа Цолова адресира, но не можем да се съгласим, всички роми да бъдем асоциирани с хора, неподдаващи се на социализация и поемане на гражданска роля. Това, че на г-жа Цолова не са й известни детайли от ромския бит, не й дава право да изказва съмнение в ефир, че сред ромската общност няма позитивни примери.
В предаването от 22.02.2010 г., тя запита събеседничката си (Теодора Крумова) къде са позитивните модели от ромската общност, които трябва да се показват на обществото. Отговорът на този въпрос е много прост – г-жа Цолова и екипът й не искат да виждат ромите, които не са неграмотни, екозитчини, нарушители, защото те не носят сензации и не са интересни за зрителите. Ако не беше така, г-жа Цолова и екипът на „Тази сутрин” щяха да разберат, че жени (ромки и българки) от Майчините центрове от няколко града адресираха въпроса за ранните женитби още миналата година в отворено писмо, изпратено до всички важни институции на държавата, както и до всички медии (за справка, моля, вижте тук).
Искаме накратко да ви разкажем какво правят тези жени и може би ще се заинтересовате от тяхната работа. Те, на доброволни начала, без никакви проекти и програми, всеки ден се стремят да помагат на децата, които са в риск, опитват се да ги върнат в училище, осигуряват им развиваща среда след училище, дават им обич и подкрепа, стремят се да помогнат на родителите им, за да станат по-способни да изпълняват родителските си задължения. И когато две от децата, с които са работили години наред, бяха ”оженени”, те подадоха сигнал съгласно Закона за закрила на детето в Отдела за закрила на детето, и с този си акт се изправиха не само срещу ромската общност, която ревностно пази практики, наречени погрешно традиции, а и срещу служителите, които на местно ниво трябва да реализират политиката по закрила на децата без значение от какъв произход са те.
Същите тези жени, загърбиха страха си след като получиха заплаха, че ще бъдат залети с киселина, и помогнаха на майка да потърси подкрепа за 16-годишната си проституираща дъщеря от местните институции, които преди това неглижираха нейните молби за помощ.
Можем да ви разкажем още много за работата на тези жени, а и за много други роми, които на местно ниво се опитват да „разбиват стени с глава”. Такива хора трябва да бъдат подкрепяни, защото, очевидно, че те могат да дадат старта за промени в ромската общност, но в никакъв случай нито държавата, нито медиите, нито обществото трябва да прехвърлят отговорността за решенията на трудностите в ромската общност само на тях, защото ромите са български граждани и грижата за тези от тях, които имат проблеми, си остава работа на съответните държавни институции.
Ние сме роми с висше образование, вероятно от тези 0,5 %, за които г-жа Цолова спомена в предаването си от 22.02. 2010. Опасяваме се, че едва ли можем да бъдем ролеви модели за ромските деца и младежи, защото без значение, че сме завършили университети, повечето от нас не намират престижна работа, отговаряща на квалификацията и ценза, който придобиваме. В повечето случаи, единственото поле за реализация, който ни се предлага е това на НПО-сектора и то да работим за нашата общност. Ако някой от нас желае да се реализира в друга сфера, в повечето случаи той трябва да скрие етническата си принадлежност , защото по този начин ще бъде приет без да е принуден да носи тежестта на своя произход. Но тогава той спира да е ролеви модел за общността си, защото просто не иска да се идентифицира с нея. Е, как тогава може да бъде разкъсан порочният кръг на невежеството в ромската общност, за който постоянно всички говорят?
Не приемайте това като жалване, нито искаме да ви вменим вина, но го имайте предвид, когато търсите „виновниците” за проблемите в ромската общност. Всъщност, г-жо Цолова, ние сме сигурни, че вие като интелигентен човек скоро ще излезете от въртенето в кръг и ще спрете да търсите „виновниците” за един или друг проблем. Вместо това, ние вярваме, че ще дадете възможност проблемните въпроси, касаещи ромите, да бъдат адресирани с необходимата дълбочина, за да се разкрие комплексността на проблематиката. Ако направите това, вие наистина много ще допринесете за утвърждаването на сериозната, социалноотговорна журналистика у нас, която може да жертва сензациите в името на това все повече членове на една маргинализирана общност да осъзнаят своята гражданска роля и да заемат своето място сред всички останали групи в обществото. В противен случай, вашите предавания единствено и само допринасят за утвърждаването на негативните стереотипи, нагласи и предразсъдъци към нас, ромите, без значение дали сме или не сме с образование. Това, обаче, никак не е в полза нито на нас, ромите, нито на цялото ни общество, от което сме част.
Искрено вярваме, че ще се свържете с нас, за да помогнем в търсенето на отговори по проблеми, касаещи ромската общност в България.
Лица за контакти и телефони за обратна връзка:
Лилия Макавеева,
Огнян Исаев, 0898527829
23.02. 2010

Подписали писмото:
1. Бисер Светлинов Алеков, магистър по Предучилищна и начална педагогика; b.alekov@ergonetwork.org
2. Лилия Савкова Макавеева, магистър по Социални дейности; l.makaveeva@gmail.com
3. Д-р Стефан Панайотов Панайотов, магистър по Медицина; mngrf-sl@mbox.digsys.bg
4. Рукие Салиева Узунова, магистър по Политология; rukie@abv.bg
5. Младен Йорданов Марчев, магистър по Устни комуникации и книжовен език; mladen1970@abv.bg
6. Ренгинар Ефраимова Рамаданова, магистър по Психология на педагогическите взаимодействия; renny_13@abv.bg
7. Инж. Багрян Силвенов Максимов, магистър по Електроенергетика b_maksimov@abv.bg ;
8. Сехер Ахмедова Максимова, специалист по Медицина, мед. Сестра; b_maksimov@abv.bg
9. Емилия Славчева Савкова, бакалавър по Медицина, акушерка; emilyslav4eva@mail.bg
10. Венцислав Славчев Савков, бакалавър по Химия и биология; vergil.ibryam@gmail.com
11. Кадрин Ахмедов Хасанов, бакалавър по История; kadrinhasanov@yahoo.com.tr
12. Мехмед Фикриев Мехмедов, магистър по История; me4o111@abv.bg
13. Инж. Хасан Яшаров Хасанов, магистър, Инженер-лесовъд; asssko@abv.bg
14. Деян Сашев Асенов, магистър по Право; desash@mail.bg
15. Огнян Стоянов Станчев, бакалавър по Икономика; ognyanstanchev@yahoo.com
16. Инж. Демир Асенов Янев, магистър-инженер “Електронна техника и микроелектроника”; demir_yanev@abv.bg
17. Десислав Христов Ангелов магистър по PR в публичната администрация; din4er85@abv.bg
18. Ана Стоянова Асенова, магистър по Маркетинг; din4er85@abv.bg
19. Огнян Исаев Исаев, бакалавър по Журналистика; ognyan.isaev@gmail.com

От 12 до 14 февруари, в град Велико Търново се проведе младежки семинар на тема “различните идентичности на хората”. На обучението присъстваха близо 20 младежи от цяла България, от различен етнически произход – роми, помаци, турци, българи, които участват в младежката мрежа на Асоциация Интегро. По време на сесиите се наблегна на темата за гражданската идентичност, като ефективен интрумент, който дава сила, власт и уважение на отделните индивиди в едно общество. Младежите трябваше да различават гражданската от етничческата идентичност, и да разберат, че по време на своето личностно развитие човек приема различни социални роли, които често се идентифицират като една, и пренебрегват по-важни за тях персонални и групови идентификации. Обучител бе доцент Даниела Тасевска, преподавател по психология във Великотърновския университет.

Въпреки краткото време за семинара, всички младежи останаха доволни от обучителните сесии. Получи се и дискусия на тема глобализацията и мултикултурно общуване. Засегнат беше и проблемът за социалното изключване на малцинствата.

През цялото време младежите комуникираха по между си. Обсъждаха темите и работеха в екип. Беше обсъдена и темата за демократичното гражданство - „Как можем да изполваме граждансвото като ефективен инструмент, който дава власт и сила, и кара другите да ни уважават”.

В началото част от младежите показаха знания, но недостатъчни, а при други липсваха, но в края се забелязваше, че те са усвоили много умения, които ще им помогнат да се развият като добри граждани.

Tags: Новини